Във онова хипотетично утро
Във онова хипотетично утро,
(то непременно ще е пролетно)
вишните ще цъфнат подранили,
сънувайки, че са в Япония.
И ще очакват да се възхитя,
от ефимерната им красота, разбира се,
но ще ги забележа чак по–късно,
когато имам и за тях очи...
Ще си излязъл вече някъде,
където вероятно няма вишни.
Аз ще съм свикнала с това
(аз и сега съм свикнала)...
Но в онова хипотетично утро,
ще ми е хубаво да съм сама.
Ще съм разбрала най–накрая,
че самотата ми е пълна, пълна...
И няма място за печал!
Във онова хипотетично утро,
когато вишните цъфтят невинно,
ще съм щастлива... може би.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
