30.03.2015 г., 0:40

Във онова хипотетично утро

845 0 22

   

                                  Във онова хипотетично утро,

                                  (то непременно ще е пролетно)

                                  вишните ще цъфнат подранили,

                                  сънувайки, че са в Япония.

                                  И ще очакват да се възхитя,

                                  от ефимерната им красота, разбира се,

                                  но ще ги забележа чак по–късно,

                                  когато имам и за тях очи...

                                  Ще си излязъл вече някъде,

                                  където вероятно няма вишни.

                                  Аз ще съм свикнала с това

                                  (аз и сега съм свикнала)...

                                   Но в онова хипотетично утро,

                                   ще ми е хубаво да съм сама.

                                   Ще съм разбрала най–накрая,

                                   че самотата ми е пълна, пълна...

                                   И няма място за печал!

                                   Във онова хипотетично утро,

                                   когато вишните цъфтят невинно,

                                   ще съм щастлива... може би.

                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Повече хипотези ти желая... тази е сбъдване!
  • Интелигентен цъфтеж на вишневата символика в стихото. Поздравления за
    въздействащото откровение, Рада!
    Честита Цветница!
  • Очарователно, и то съвсем не хипотетично!
  • Дано в хипотетичното утре сме щастливи,Рада!Особено твоята героиня в стихото.Харесах и го оценявам!Хубава пролетна седмица!!
  • И през кепенците ще се промъкне светлина
    във утро някое четвърто или стотно...
    Отхапаното крайче на луна,
    ще ме фиксира през окото на прозореца
    ще реже самотата с остър нож
    и сънищата ще прострелва с крясък.
    Във утро някое четвърто или стотно
    ще се събудя. И ще съм пораснала...

    Хипотетично

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...