Във онова хипотетично утро
Във онова хипотетично утро,
(то непременно ще е пролетно)
вишните ще цъфнат подранили,
сънувайки, че са в Япония.
И ще очакват да се възхитя,
от ефимерната им красота, разбира се,
но ще ги забележа чак по–късно,
когато имам и за тях очи...
Ще си излязъл вече някъде,
където вероятно няма вишни.
Аз ще съм свикнала с това
(аз и сега съм свикнала)...
Но в онова хипотетично утро,
ще ми е хубаво да съм сама.
Ще съм разбрала най–накрая,
че самотата ми е пълна, пълна...
И няма място за печал!
Във онова хипотетично утро,
когато вишните цъфтят невинно,
ще съм щастлива... може би.
© Рада Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Повече хипотези ти желая... тази е сбъдване!
-
Интелигентен цъфтеж на вишневата символика в стихото. Поздравления за
въздействащото откровение, Рада!
Честита Цветница! -
Очарователно, и то съвсем не хипотетично!
-
Дано в хипотетичното утре сме щастливи,Рада!Особено твоята героиня в стихото.Харесах и го оценявам!Хубава пролетна седмица!!
-
И през кепенците ще се промъкне светлина
във утро някое четвърто или стотно...
Отхапаното крайче на луна,
ще ме фиксира през окото на прозореца
ще реже самотата с остър нож
и сънищата ще прострелва с крясък.
Във утро някое четвърто или стотно
ще се събудя. И ще съм пораснала...
Хипотетично -
Благодаря ви, приятели, за добрите думи! Вальо, в мен има поне две–три и какво да ти кажа– понякога става дори купон!
-
"ще ми е хубаво да съм сама" Всеки има такива моменти, иска да е сам, далеч от проблемите , от другите хора . Харесах!
-
Най ми хареса това, че вишните сънуват -ето това е висш пилотаж
-
Стягащо за гърлото и то съвсем нехипотетично. Харесах, Рада!
-
Страхотно Раде Много ми хареса.
-
Ева, нещо не си разбрала – лирическата ми ни най–малко не страда от самота, напротив, самотата и харесва!
-
Хипотетично - не..., тъжно е да страдаш от самота, не е естествен процес...!!!
-
хипотетично... видях те, сред цъфналите вишни
щастлива... бъди, Ради... поздравления за
това прекрасно поетично споделяне.. -
... има и портокалови градини...
-
Благодаря ви за отделеното време! Хубава седмица на всички!
-
Не знам какво точно да ти пожелая, Рада,защото кой познава желанията на сложната и дълбока личност, която върви ту по себе си, ту срещу себе си....
Но ще стигнеш, ще стигнеш до своята истина!
Поздрав за красивия стих! -
Поздрав и от мен!
-
Хипотетично,ако човек умее да предаде с думи това,което е в душата му и достигне до душите на другите все пак е повод за щастиеА при теб е реално!Поздрави!
-
Човек, който има очи за красотата, винаги може да бъде щастлив. Поздрави, Рада!
-
Финалът изразява мъдростта, че, когато човек осъзнае състоянието си и атмосферата около него, намирра сили да ги понесе достойно.
Споделям това. -
"Ще съм щастлива...може би."
Не може би, Рада - заповядвам на всичките ми подчинени богове да те дарят с щастие свишно сред цъфналите вишни!
Поздрав за хубавото стихотворение! Гмуркай се щастливо в пръските на новата седмица! -
"Ще съм разбрала най-накрая,
че самотата ми е пълна, пълна...
И няма място за печал!"
Познавах някога това усещане, Рада.
Прости, но ще открадна финалното стихче и пожелателно ще го преформя в: ...ще съм щастлива... (без) "може би" и "хипотетично"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
