11 mar 2022, 20:34

Във времена живеем – Пази, Боже! 

  Poesía » Filosófica
283 3 5

Във времена живеем – Пази, Боже! Месии много – раят все далеч,

Ни враг, ни брат – еднакви всички кожи. Прегръщат и в гърба забиват меч

И като змии нозете вещо крият, под дрипите на истина лъжи,

дали ако от мъка се пропия, сърцето ми все пак ще издържи?

Главата ми на телевизор стана и ни картина има, нито глъч,

ще взема сателитно да си хвана, един космически далечен лъч.

 

Дано ме изведе и спре да тупка в сърцето непокорния там-там!

Къде? Къде? В уютна черна дупка! И някак си да си остана там.

И не помагат нито алкохола, ни спуснатите щори. И с глава,

побъркана ракета правя в хола – дано поне на Марс се озова...

А вие, що по-луди сте от оня, Дедал ли беше, дето отлетял,

спокойно разигравайте си коня! Омръзна ми от злоба, кръв и кал!

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??