Във времена живеем – Пази, Боже!
Във времена живеем – Пази, Боже! Месии много – раят все далеч,
Ни враг, ни брат – еднакви всички кожи. Прегръщат и в гърба забиват меч
И като змии нозете вещо крият, под дрипите на истина лъжи,
дали ако от мъка се пропия, сърцето ми все пак ще издържи?
Главата ми на телевизор стана и ни картина има, нито глъч,
ще взема сателитно да си хвана, един космически далечен лъч.
Дано ме изведе и спре да тупка в сърцето непокорния там-там!
Къде? Къде? В уютна черна дупка! И някак си да си остана там.
И не помагат нито алкохола, ни спуснатите щори. И с глава,
побъркана ракета правя в хола – дано поне на Марс се озова...
А вие, що по-луди сте от оня, Дедал ли беше, дето отлетял,
спокойно разигравайте си коня! Омръзна ми от злоба, кръв и кал!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
