Във времето на листопада

Земята е застлана с листопада

тревожни птици някъде крещят,

а ветрове студени от засада

нахлуват и с листата се въртят...

Небето е надвиснало – ще падне

внезапно натежало от мъгли,

смрачава се и тъмно е по пладне

и дъжд противен все вали...

                                           Вали...

... А хората се молят, но не спира

вали си напоително дъжда –

небето със чадърите подпират,

Живота се покрива със ръжда...

И лесно е в дъжда да се изгубиш

залутан из безкрайната мъгла,

а все по – трудно става да се влюбиш...

А страст да пламне?...

                                Как ли би могла!?...

И тъй ще е в надвисналото Време

от тук натам, което предстоѝ –

то всеки ден по нещо ще отнема

и крие в тия есенни мъгли...

... Опитвам сам във този Свят обречен

аз малко оптимизъм да внеса –

за да изгрее Слънцето... Но вече...

...не ставали (ми казват) чудеса!...

Във Времето на листопада