9.03.2020 г., 11:50

Във времето на листопада

952 0 0

Във времето на листопада

 

Земята е застлана с листопада

тревожни птици някъде крещят,

а ветрове студени от засада

нахлуват и с листата се въртят...

 

Небето е надвиснало ще падне

внезапно натежало от мъгли,

смрачава се и тъмно е по пладне

и дъжд противен все вали...

                                           Вали...

 

... А хората се молят, но не спира

вали си напоително дъжда

небето със чадърите подпират,

Живота се покрива със ръжда...

 

И лесно е в дъжда да се изгубиш

залутан из безкрайната мъгла,

а все по трудно става да се влюбиш...

А страст да пламне?...

                                Как ли би могла!?...

 

И тъй ще е в надвисналото Време

от тук натам, което предстоѝ

то всеки ден по нещо ще отнема

и крие в тия есенни мъгли...

 

... Опитвам сам във този Свят обречен

аз малко оптимизъм да внеса

за да изгрее Слънцето... Но вече...

...не ставали (ми казват) чудеса!...

 

Във Времето на листопада

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...