Била съм аз дете, добро и любопитно,
водеше ме татко за ръка,
и този свят за мен изглеждаше различно,
изпълнен бе с любов и красота.
Говореше ми месец май с усмивка нежна
и пращаше ми слънцето привет,
цветята ме докосваха с една надежда
и срещах обич, светлина навред.
Вълнувах се, разглеждах със очите детски…
и влюбена бях в светлите звезди,
във всяко камъче, тревичка и във всеки
прекрасен изгрев с много светлини.
Едно пътуване бих искала отново,
отново да ме върне в този свят –
вълшебен, мил и сякаш поетично слово,
но няма път в годините назад…
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados