27 ene 2022, 17:20

Във времето назад

  Poesía
349 0 2

    

      Във времето назад

 

Била съм аз дете, добро и любопитно,

водеше ме татко за ръка,                      

и този свят за мен изглеждаше различно,

изпълнен бе с любов и красота.

 

Говореше ми месец май с усмивка нежна

и пращаше ми слънцето привет,

цветята ме докосваха с една надежда

и срещах обич, светлина навред.

 

Вълнувах се, разглеждах със очите детски…

и влюбена бях в светлите звезди,

във всяко камъче, тревичка и във всеки

прекрасен изгрев с много светлини.

 

Едно пътуване бих искала отново,

отново да ме върне в този свят –

вълшебен, мил и сякаш поетично слово,

но няма път в годините назад…

 

                                Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...