Jan 27, 2022, 5:20 PM

Във времето назад

  Poetry
345 0 2

    

      Във времето назад

 

Била съм аз дете, добро и любопитно,

водеше ме татко за ръка,                      

и този свят за мен изглеждаше различно,

изпълнен бе с любов и красота.

 

Говореше ми месец май с усмивка нежна

и пращаше ми слънцето привет,

цветята ме докосваха с една надежда

и срещах обич, светлина навред.

 

Вълнувах се, разглеждах със очите детски…

и влюбена бях в светлите звезди,

във всяко камъче, тревичка и във всеки

прекрасен изгрев с много светлини.

 

Едно пътуване бих искала отново,

отново да ме върне в този свят –

вълшебен, мил и сякаш поетично слово,

но няма път в годините назад…

 

                                Мария Мустакерска

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...