26 mar 2019, 9:12

Във въздух драскотина

  Poesía
803 0 0

Любов, любов,
война изконна, 
копаеща окопи, 
редути издигаща до небеса,
не жалеща сърца в атаки, 
спихнали души,
лежащи в калта!
Любов, любов,
ти, повик на живота, 
пъпка, показала 
главата над пръст,
ти, цвете цъфнало 
над земята 
и плод роден,
обран от старостта! 
Живот, живот,
на любовта ти цвете, 
поливано, отглеждано
от две сърца!
Любов, любов,
ти, сбъдната мечта,
отминала нататък 
без остатък,
драскотина,
във въздуха 
оставила следа!

Максим Велков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Максим Велков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...