26 mar 2019, 9:12

Във въздух драскотина

  Poesía
799 0 0

Любов, любов,
война изконна, 
копаеща окопи, 
редути издигаща до небеса,
не жалеща сърца в атаки, 
спихнали души,
лежащи в калта!
Любов, любов,
ти, повик на живота, 
пъпка, показала 
главата над пръст,
ти, цвете цъфнало 
над земята 
и плод роден,
обран от старостта! 
Живот, живот,
на любовта ти цвете, 
поливано, отглеждано
от две сърца!
Любов, любов,
ти, сбъдната мечта,
отминала нататък 
без остатък,
драскотина,
във въздуха 
оставила следа!

Максим Велков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Максим Велков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...