26.03.2019 г., 9:12

Във въздух драскотина

791 0 0

Любов, любов,
война изконна, 
копаеща окопи, 
редути издигаща до небеса,
не жалеща сърца в атаки, 
спихнали души,
лежащи в калта!
Любов, любов,
ти, повик на живота, 
пъпка, показала 
главата над пръст,
ти, цвете цъфнало 
над земята 
и плод роден,
обран от старостта! 
Живот, живот,
на любовта ти цвете, 
поливано, отглеждано
от две сърца!
Любов, любов,
ти, сбъдната мечта,
отминала нататък 
без остатък,
драскотина,
във въздуха 
оставила следа!

Максим Велков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Максим Велков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...