Във въздух драскотина
Любов, любов,
война изконна,
копаеща окопи,
редути издигаща до небеса,
не жалеща сърца в атаки,
спихнали души,
лежащи в калта!
Любов, любов,
ти, повик на живота,
пъпка, показала
главата над пръст,
ти, цвете цъфнало
над земята
и плод роден,
обран от старостта!
Живот, живот,
на любовта ти цвете,
поливано, отглеждано
от две сърца!
Любов, любов,
ти, сбъдната мечта,
отминала нататък
без остатък,
драскотина,
във въздуха
оставила следа!
Максим Велков
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Максим Велков Все права защищены