Заквасен дух сред житна пита,
на бедни и богати стана(л) крал.
С любов събира(л) земната си свита.
Чрез нея векове, с любов, живял.
Готов съм да заложа,
дано го лесно понесеш,
че жив и днес е, Боже,
а ние го изхранваме със леш.
Остатъкът от почит си отива
в човешкото, затиснато с гранит.
Не ме разбирай, друже криво.
Днес нашето е просто Бит.