11.06.2024 г., 6:38

(Въз)Дух

1.1K 0 3

Заквасен  дух сред житна пита,
на бедни и богати стана(л) крал.
С любов събира(л) земната си свита.
Чрез нея векове, с любов, живял.

 

Готов съм да заложа,
дано го лесно понесеш,
че жив и днес е, Боже,
а ние го изхранваме със леш.

 

Остатъкът от почит си отива
в човешкото, затиснато с гранит.
Не ме разбирай, друже криво.
Днес нашето е просто Бит.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

22 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...