19 jul 2014, 11:05

Въздишка

739 0 3

ВЪЗДИШКА


Аз разпнах покоя и тръгнах на воля

изправен пред здрача с възлюблен поклон.

Душата ми жадна без свян полугола,

намери в твоята своя подслон.

 

Без укор и с вяра нощта ни посрещна

и с топла въздишка ни вдъхна живот.

Ний двама тъй влюбени с много надежда,

страст късахме плахо от вкусния плод.

 

И само с луната, и само със звездите,

посрещахме изгрева в синия свод.

И всичко бе пролет, ухаеща, чиста,

тъй както нашата, силна любов.

 

Валентин Ангелов

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно и нежно, пълно с любов, красота, страст, чистота и наистина много силно усещане за копнеж и обич!!
    "Душата ми жадна без свян полугола,
    намери в твоята своя подслон."- тази част е страхотна!!БРАВО!! Поздравления!!
  • Браво за силната любов и за хубавият стих!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...