ВЪЗДИШКА
Аз разпнах покоя и тръгнах на воля
изправен пред здрача с възлюблен поклон.
Душата ми жадна без свян полугола,
намери в твоята своя подслон.
Без укор и с вяра нощта ни посрещна
и с топла въздишка ни вдъхна живот.
Ний двама тъй влюбени с много надежда,
страст късахме плахо от вкусния плод.
И само с луната, и само със звездите,
посрещахме изгрева в синия свод.
И всичко бе пролет, ухаеща, чиста, ...