Въздишка
ВЪЗДИШКА
Аз разпнах покоя и тръгнах на воля
изправен пред здрача с възлюблен поклон.
Душата ми жадна без свян полугола,
намери в твоята своя подслон.
Без укор и с вяра нощта ни посрещна
и с топла въздишка ни вдъхна живот.
Ний двама тъй влюбени с много надежда,
страст късахме плахо от вкусния плод.
И само с луната, и само със звездите,
посрещахме изгрева в синия свод.
И всичко бе пролет, ухаеща, чиста,
тъй както нашата, силна любов.
Валентин Ангелов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Ангелов Всички права запазени
Поздравления!!
