Jul 19, 2014, 11:05 AM

Въздишка

  Poetry » Love
745 0 3

ВЪЗДИШКА


Аз разпнах покоя и тръгнах на воля

изправен пред здрача с възлюблен поклон.

Душата ми жадна без свян полугола,

намери в твоята своя подслон.

 

Без укор и с вяра нощта ни посрещна

и с топла въздишка ни вдъхна живот.

Ний двама тъй влюбени с много надежда,

страст късахме плахо от вкусния плод.

 

И само с луната, и само със звездите,

посрещахме изгрева в синия свод.

И всичко бе пролет, ухаеща, чиста,

тъй както нашата, силна любов.

 

Валентин Ангелов

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силно и нежно, пълно с любов, красота, страст, чистота и наистина много силно усещане за копнеж и обич!!
    "Душата ми жадна без свян полугола,
    намери в твоята своя подслон."- тази част е страхотна!!БРАВО!! Поздравления!!
  • Браво за силната любов и за хубавият стих!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...