Въздишка

Poesía

723 0 2

В олтара на душата ми гореща

като икона се появи пред мен

и за духче нещо ми прошепна,

не чух добре, но от този ден

все за шепота ù тих жадувам

и с лика ù озарен заспивам,

а духът ми светица я сънува

и далечна я въздига със молитва...

Чудя се! Коя ли беше тя?

Дали от животите предишни?

Или любовта прави си шега

и твори за душите ни въздишки...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

perov (Валдемар)

Благодаря за оценките, приятели, а на Стойна изказвам своята признателност за коментара й! Поздрави на всички!

2015-05-20T12:35:30+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Интересна творба , Валдемар! Накара ме доста да се замисля. Интересна философска мисъл и дълбоко психологична! На мен ми хареса и те поздравявам!Приятна вечер и спокоен сън!

2015-05-20T00:41:17+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0