Въздишка

perov (Валдемар)
83 96

19 may 2015, 20:50

Poesía

491 0 2

В олтара на душата ми гореща

като икона се появи пред мен

и за духче нещо ми прошепна,

не чух добре, но от този ден

все за шепота ù тих жадувам

и с лика ù озарен заспивам,

а духът ми светица я сънува

и далечна я въздига със молитва...

Чудя се! Коя ли беше тя?

Дали от животите предишни?

Или любовта прави си шега

и твори за душите ни въздишки...?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

perov (Валдемар)

2015-05-20T12:35:30+03:00

Благодаря за оценките, приятели, а на Стойна изказвам своята признателност за коментара й! Поздрави на всички!
stoyna (Стойна Димова)

2015-05-20T00:41:17+03:00

Интересна творба , Валдемар! Накара ме доста да се замисля. Интересна философска мисъл и дълбоко психологична! На мен ми хареса и те поздравявам!Приятна вечер и спокоен сън!