Въздишка

Poesía

730 0 2

В олтара на душата ми гореща

като икона се появи пред мен

и за духче нещо ми прошепна,

не чух добре, но от този ден

все за шепота ù тих жадувам

и с лика ù озарен заспивам,

а духът ми светица я сънува

и далечна я въздига със молитва...

Чудя се! Коя ли беше тя?

Дали от животите предишни?

Или любовта прави си шега

и твори за душите ни въздишки...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

perov (Валдемар)

Благодаря за оценките, приятели, а на Стойна изказвам своята признателност за коментара й! Поздрави на всички!

2015-05-20T12:35:30+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Интересна творба , Валдемар! Накара ме доста да се замисля. Интересна философска мисъл и дълбоко психологична! На мен ми хареса и те поздравявам!Приятна вечер и спокоен сън!

2015-05-20T00:41:17+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0