В олтара на душата ми гореща
като икона се появи пред мен
и за духче нещо ми прошепна,
не чух добре, но от този ден
все за шепота ù тих жадувам
и с лика ù озарен заспивам,
а духът ми светица я сънува
и далечна я въздига със молитва...
Чудя се! Коя ли беше тя?
Дали от животите предишни?
Или любовта прави си шега
и твори за душите ни въздишки...?
© Валдемар All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
