В олтара на душата ми гореща
като икона се появи пред мен
и за духче нещо ми прошепна,
не чух добре, но от този ден
все за шепота ù тих жадувам
и с лика ù озарен заспивам,
а духът ми светица я сънува
и далечна я въздига със молитва...
Чудя се! Коя ли беше тя?
Дали от животите предишни?
Или любовта прави си шега
и твори за душите ни въздишки...?
© Валдемар All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
