perov (Валдемар)
83 97
19 мая 2015 г., 20:50

Въздишка 

  Поэзия
419 0 2

 

 

 

     В олтара на душата ми гореща

     като икона се появи пред мен

     и за духче нещо ми прошепна,

     не чух добре, но от този ден

     все за шепота ù тих жадувам

     и с лика ù озарен заспивам,

     а духът ми светица я сънува

     и далечна я въздига със молитва...

     Чудя се! Коя ли беше тя?

     Дали от животите предишни?

     Или любовта прави си шега

     и твори за душите ни въздишки...?

 

 

 

 

© Валдемар Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за оценките, приятели, а на Стойна изказвам своята признателност за коментара й! Поздрави на всички!
  • Интересна творба , Валдемар! Накара ме доста да се замисля. Интересна философска мисъл и дълбоко психологична! На мен ми хареса и те поздравявам!Приятна вечер и спокоен сън!
Предложения
: ??:??