19 ene 2016, 22:11

Въздишка

762 0 0

Когато се почувстваш ти забравен от най-милите за тебе същества.

Ти моста на надеждата недей изгаряй, остави я да свети тя в ноща.

Понякога хората потъват, забързани във утрешният ден.

И забравят вечер да целунат любимия за тях човек.

 

Но скоро ще се върнат уморени, с посърнали от студ лица.

Ще искат топлата вечеря и печката пълна със дърва.

А ти ще ги посрещнеш  ведро, с усмивка в този късен час.

Ще прибереш проблемите в кутията и ще попиташ 

-"Как мина и този дълъг ден?"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...