Когато се почувстваш ти забравен от най-милите за тебе същества.
Ти моста на надеждата недей изгаряй, остави я да свети тя в ноща.
Понякога хората потъват, забързани във утрешният ден.
И забравят вечер да целунат любимия за тях човек.
Но скоро ще се върнат уморени, с посърнали от студ лица.
Ще искат топлата вечеря и печката пълна със дърва.
А ти ще ги посрещнеш ведро, с усмивка в този късен час.
Ще прибереш проблемите в кутията и ще попиташ
-"Как мина и този дълъг ден?"
© Ваня Todos los derechos reservados