Карамелка (Ваня)
48 245
19 янв. 2016 г., 22:11

Въздишка 

  Поэзия » Любовная
4.0 / 1
542 0 0
Когато се почувстваш ти забравен от най-милите за тебе същества.
Ти моста на надеждата недей изгаряй, остави я да свети тя в ноща.
Понякога хората потъват, забързани във утрешният ден.
И забравят вечер да целунат любимия за тях човек.
Но скоро ще се върнат уморени, с посърнали от студ лица.
Ще искат топлата вечеря и печката пълна със дърва.
А ти ще ги посрещнеш ведро, с усмивка в този късен час.
Ще прибереш проблемите в кутията и ще попиташ
-"Как мина и този дълъг ден?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Все права защищены

Предложения
  • Емрих (Емрих) За мравката-удавник в моя супник
    За мравката-удавник в моя супник
  • Сенилга (Сенилга) Бэ О Гэ
    Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • MrKoko (Константин Макавеев) Падение и Спасение
    В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
  • Азазел (Неличка) ****
    Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...

Ещё произведения »