Когато се почувстваш ти забравен от най-милите за тебе същества.

Ти моста на надеждата недей изгаряй, остави я да свети тя в ноща.

Понякога хората потъват, забързани във утрешният ден.

И забравят вечер да целунат любимия за тях човек.

Но скоро ще се върнат уморени, с посърнали от студ лица.

Ще искат топлата вечеря и печката пълна със дърва.

А ти ще ги посрещнеш  ведро, с усмивка в този късен час.

Ще прибереш проблемите в кутията и ще попиташ 

-"Как мина и този дълъг ден?"