17 dic 2020, 22:58

Въздух

  Poesía
583 0 0

Въздух

 

Преди време питах се веднъж,
в продължение на пет минути:
"Очилата ми къде са?",
но на петата минута,
по случайност в огледалото видях се
и престанах да ги търся.
Бива то да съм отплеснат бива,
но нали човек съм, не машина,
ала пак като помисля,
няма лошо по-начесто
да поглеждам в огледалото
за всеки случай,
току виж съм се разхубавил!
Но дотогава мили хора,
на въпроса ви към мен
"Без какво не можеш повече от всичко друго?",
отговарял бих набързо,
        без да мисля:

 

- Въздух!

 

© Иван Бърдаров 2019. Всички права запазени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бърдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...