17 dic 2020, 22:58

Въздух

  Poesía
593 0 0

Въздух

 

Преди време питах се веднъж,
в продължение на пет минути:
"Очилата ми къде са?",
но на петата минута,
по случайност в огледалото видях се
и престанах да ги търся.
Бива то да съм отплеснат бива,
но нали човек съм, не машина,
ала пак като помисля,
няма лошо по-начесто
да поглеждам в огледалото
за всеки случай,
току виж съм се разхубавил!
Но дотогава мили хора,
на въпроса ви към мен
"Без какво не можеш повече от всичко друго?",
отговарял бих набързо,
        без да мисля:

 

- Въздух!

 

© Иван Бърдаров 2019. Всички права запазени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бърдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...