Dec 17, 2020, 10:58 PM

Въздух

  Poetry
586 0 0

Въздух

 

Преди време питах се веднъж,
в продължение на пет минути:
"Очилата ми къде са?",
но на петата минута,
по случайност в огледалото видях се
и престанах да ги търся.
Бива то да съм отплеснат бива,
но нали човек съм, не машина,
ала пак като помисля,
няма лошо по-начесто
да поглеждам в огледалото
за всеки случай,
току виж съм се разхубавил!
Но дотогава мили хора,
на въпроса ви към мен
"Без какво не можеш повече от всичко друго?",
отговарял бих набързо,
        без да мисля:

 

- Въздух!

 

© Иван Бърдаров 2019. Всички права запазени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бърдаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...