1 ene 2008, 16:44

Въздуха поря ли, поря...!

791 0 24
 

 

Любов във забрани довя ни

съдбата немила, жестока,

но въпреки всичко ни брани

от злото на всичко в живота.

И тъй продължаваме дните

във обич и радост, и песен,

обърнали гръб на тъгите,

мъглите по пътя нелесен.

Целувам аз сутрин росата...

За здраве на всички се моля!

Повдигам високо главата

и въздуха поря ли, поря!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А, така дерзай!!!
  • Продължавай напред....

    Ако искаш и ти да успееш,
    в крак със живота, в ритъма,
    "вървиш ли"...ще оцелееш,
    а за противното, не ще и питане....
  • Браво, Криси!
    Честита да е новата година!
    Много сили и добри неща!
    Усмивки!!!

  • Криси, ти си на обич орисана! На обич - дори през забрани!Но две редчета бих ти предложил да промениш!

    "Целувам аз сутрин росата...
    За здраве на всички се моля!
    Повдигам високо главата
    и въздуха поря ли, поря!..."

    Вторите два реда са възхитителни - смели и борбени, а първите - смирени и молитвени!Дори визуално не се връзват - в първите редове колениченето и събирането молитвено на ръцете - с устрема и високия ти полет! По-добре ми изглежда:

    "Не ще се предам на тъгата!
    За своята обич се боря!
    Повдигам високо главата
    и въздуха поря ли, поря!"

    А после пак за всички си се моли!
  • Хм, ...чудесно начало!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...