1 янв. 2008 г., 16:44

Въздуха поря ли, поря...!

788 0 24
 

 

Любов във забрани довя ни

съдбата немила, жестока,

но въпреки всичко ни брани

от злото на всичко в живота.

И тъй продължаваме дните

във обич и радост, и песен,

обърнали гръб на тъгите,

мъглите по пътя нелесен.

Целувам аз сутрин росата...

За здраве на всички се моля!

Повдигам високо главата

и въздуха поря ли, поря!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А, така дерзай!!!
  • Продължавай напред....

    Ако искаш и ти да успееш,
    в крак със живота, в ритъма,
    "вървиш ли"...ще оцелееш,
    а за противното, не ще и питане....
  • Браво, Криси!
    Честита да е новата година!
    Много сили и добри неща!
    Усмивки!!!

  • Криси, ти си на обич орисана! На обич - дори през забрани!Но две редчета бих ти предложил да промениш!

    "Целувам аз сутрин росата...
    За здраве на всички се моля!
    Повдигам високо главата
    и въздуха поря ли, поря!..."

    Вторите два реда са възхитителни - смели и борбени, а първите - смирени и молитвени!Дори визуално не се връзват - в първите редове колениченето и събирането молитвено на ръцете - с устрема и високия ти полет! По-добре ми изглежда:

    "Не ще се предам на тъгата!
    За своята обич се боря!
    Повдигам високо главата
    и въздуха поря ли, поря!"

    А после пак за всички си се моли!
  • Хм, ...чудесно начало!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...