Възелът

14 ene 2015, 7:43

Poesía » Filosófica

319 0 1

Развива се макарата на дните ми,

остава на възел да завържа

конците бели на мечтите ми

и черните на моите мъки и скърби,

да дозакърпя дрехата

на един живот, облечен не в коприна,

а в доспехите

на полуробот, човек-машина,

съхранил все пак

капки от любов в маховика си...

нека, нека ги има,

че без тях как да затегнеш

на възел живот

за да не отмира...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.