Възелът

Jan 14, 2015, 7:43 AM

Poetry » Phylosophy

374 0 1

Развива се макарата на дните ми,
остава на възел да завържа
конците бели на мечтите ми
и черните на моите мъки и скърби,
да дозакърпя дрехата
на един живот, облечен не в коприна,
а в доспехите
на полуробот, човек-машина,
съхранил все пак
капки от любов в маховика си...
нека, нека ги има,
че без тях как да затегнеш ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Възелът

Want to read more?

Random works