valqka (Валентин Василев)
515 2124
Jan 14, 2015, 7:43 AM

Възелът 

  Poetry » Phylosophy
348 0 1

 

 

Развива се макарата на дните ми,

остава на възел да завържа

конците бели на мечтите ми

и черните на моите мъки и скърби,

да дозакърпя дрехата

на един живот, облечен не в коприна,

а в доспехите

на полуробот, човек-машина,

съхранил все пак

капки от любов в маховика си...

нека, нека ги има,

че без тях как да затегнеш

на възел живот

за да не отмира...

 

 

 

© Валентин Василев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??