Възелът
509
0
1
Развива се макарата на дните ми,
остава на възел да завържа
конците бели на мечтите ми
и черните на моите мъки и скърби,
да дозакърпя дрехата
на един живот, облечен не в коприна,
а в доспехите
на полуробот, човек-машина,
съхранил все пак
капки от любов в маховика си...
нека, нека ги има,
че без тях как да затегнеш
на възел живот
за да не отмира...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
