valqka (Валентин Василев)
515 2124
14 янв. 2015 г., 07:43

Възелът 

  Поэзия » Философская
347 0 1

 

 

Развива се макарата на дните ми,

остава на възел да завържа

конците бели на мечтите ми

и черните на моите мъки и скърби,

да дозакърпя дрехата

на един живот, облечен не в коприна,

а в доспехите

на полуробот, човек-машина,

съхранил все пак

капки от любов в маховика си...

нека, нека ги има,

че без тях как да затегнеш

на възел живот

за да не отмира...

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??