12 jun 2004, 11:06

ВъзГлас

  Poesía
1.6K 0 1
Слепите пръсти на времето
месят безплодно ежедневие.
Юначно полюшва се стремето
обяздено от безхаберие.

Лъжат ни нагло, брутално,
ние им вярваме - хрисими.
Стряска ни сива реалност
и в сънищата изписана.

Покорно главите наведени
клатим, роптаем и псуваме.
Те са партийно подредени,
ние пак... гласуваме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ние гласуваме,но все пак това е някакъв избор,все пак даваме глас и може би наистина не сме управлявани от този,който трябва,но как смяташ-има ли изобщо някой,който може да управлява справедливо?...Може да ни лъжат,но самите ние не лъжим ли себе си понякога и околните около нас

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...