12 jun 2004, 11:06

ВъзГлас

  Poesía
1.6K 0 1
Слепите пръсти на времето
месят безплодно ежедневие.
Юначно полюшва се стремето
обяздено от безхаберие.

Лъжат ни нагло, брутално,
ние им вярваме - хрисими.
Стряска ни сива реалност
и в сънищата изписана.

Покорно главите наведени
клатим, роптаем и псуваме.
Те са партийно подредени,
ние пак... гласуваме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ние гласуваме,но все пак това е някакъв избор,все пак даваме глас и може би наистина не сме управлявани от този,който трябва,но как смяташ-има ли изобщо някой,който може да управлява справедливо?...Може да ни лъжат,но самите ние не лъжим ли себе си понякога и околните около нас

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...