12.06.2004 г., 11:06 ч.

ВъзГлас 

  Поезия
5.0 / 1
1373 0 1
Слепите пръсти на времето
месят безплодно ежедневие.
Юначно полюшва се стремето
обяздено от безхаберие.
Лъжат ни нагло, брутално,
ние им вярваме - хрисими.
Стряска ни сива реалност
и в сънищата изписана.
Покорно главите наведени
клатим, роптаем и псуваме.
Те са партийно подредени,
ние пак... гласуваме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Предложения
  • Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
  • На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
  • Изписах и последните си листи. Мастилото отдавна май изсъхна. Остана само този лист... И мислех със ...

Още произведения »