1 oct 2007, 14:15

Възглавница от звезди

  Poesía
910 0 11
Тази нощ, единствена, за тебе,
ще подаря ти звездното небе,
ще прилаская твойто тяло в него,
ще те залюлея там като в море.

Главата морна в него ще положа,
върху възглавница от ярките звезди,
дарявам ти ги - без това са много,
повярвай ми - за тебе ги свалих...

Коси около теб ще разпилявам,
ще спят до тебе като буйни ветрове,
а млечен път ще бъде мойто тяло,
в космическия мрак под твоите нозе.

Ще те приспя със звездна нежна песен,
изпъстрена с неизброимите мечти,
а сред смълчаните в нощта съзвездия,
най-ярката звезда за мен ще бъдеш ти...

Ще прогоря вселенското мълчание,
в свръхнова двама ще се преродим,
а във космическото необятно време,
безвремието в нас ще притаим...


***


Звездите от небето тази вечер,
за възглавница ще ти сваля,
нежно, нежно аз ще те целувам,
колко те обичам ще ти прошептя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Нежна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, Мила,доста влюбено звучиш в този си стих...и не само в този де!Харесват ми тези ти настроения!Дано имаш все такива влюбени изповеди в стихотворна форма!Чудничко е,хареса ми!
  • Благодаря ви!!! Вярно е - толкова съм влюбена, та чак гранича със загубена А тази сутрин съм И потресена
  • Страхотно е...докосна най-нежните струни в душата ми!
  • Толкова влюбен стих,отдавна не съм чела!
    Нека любовта винаги бъде част от теб мило момиче!
    Прекрасна си!
  • Чудесно си го написала, Мила!!! Поздравления!!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....