1.10.2007 г., 14:15

Възглавница от звезди

902 0 11
Тази нощ, единствена, за тебе,
ще подаря ти звездното небе,
ще прилаская твойто тяло в него,
ще те залюлея там като в море.

Главата морна в него ще положа,
върху възглавница от ярките звезди,
дарявам ти ги - без това са много,
повярвай ми - за тебе ги свалих...

Коси около теб ще разпилявам,
ще спят до тебе като буйни ветрове,
а млечен път ще бъде мойто тяло,
в космическия мрак под твоите нозе.

Ще те приспя със звездна нежна песен,
изпъстрена с неизброимите мечти,
а сред смълчаните в нощта съзвездия,
най-ярката звезда за мен ще бъдеш ти...

Ще прогоря вселенското мълчание,
в свръхнова двама ще се преродим,
а във космическото необятно време,
безвремието в нас ще притаим...


***


Звездите от небето тази вечер,
за възглавница ще ти сваля,
нежно, нежно аз ще те целувам,
колко те обичам ще ти прошептя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Мила,доста влюбено звучиш в този си стих...и не само в този де!Харесват ми тези ти настроения!Дано имаш все такива влюбени изповеди в стихотворна форма!Чудничко е,хареса ми!
  • Благодаря ви!!! Вярно е - толкова съм влюбена, та чак гранича със загубена А тази сутрин съм И потресена
  • Страхотно е...докосна най-нежните струни в душата ми!
  • Толкова влюбен стих,отдавна не съм чела!
    Нека любовта винаги бъде част от теб мило момиче!
    Прекрасна си!
  • Чудесно си го написала, Мила!!! Поздравления!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...