Възходът на пеперудата

25 sept 2008, 11:55

Poesía

472 0 1

Ето!

Ето, че дойде и този миг.

В букети от радости да бъда аз посипан.

Усмивката да бъде искрен стих,

оставила устните си по дъжда проливен.

И не тъгувай ти за изминалата Пролет.

За разпилените дни, останали без радост.

Не протягай ръце към онези ръце, които молят!

Не събуждай тяхната молитва тиха.

Когато с гълъбите душата към небето се издига,

потърси очите, които обичат вечно.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.