Възходът на пеперудата

25.09.2008 г., 11:55 ч.

Поезия

470 0 1

Ето!

Ето, че дойде и този миг.

В букети от радости да бъда аз посипан.

Усмивката да бъде искрен стих,

оставила устните си по дъжда проливен.

И не тъгувай ти за изминалата Пролет.

За разпилените дни, останали без радост.

Не протягай ръце към онези ръце, които молят!

Не събуждай тяхната молитва тиха.

Когато с гълъбите душата към небето се издига,

потърси очите, които обичат вечно.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.