19 may 2004, 1:07

Възкресение

  Poesía
2K 1 3
Не си до мене днес.Усмивката ти нежна
далеч блести,изпълва другиго с копнеж.
Далеч,отвъд моретата безбрежни
си ти сега. Като че в адска пещ
душата ми гори след всяко ново “утре”,
а по залез идва опрощение
на всеки грях. Преди да дойде утро,
аз ще умра,за да очаквам възкресение.
И чувствата предишни може би
ще се възвърнат и ще съживят сърцето.
Денят ще е красив както преди
и отново ще се смее в мен детето.

Ако и в теб възкръснат чувства някой ден,
сподели ги - дори да не е с мен.


17 май 2002

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лида Рахнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно. Макар че на две места се е получило на един ред да завършва едно изречение и да започва друго(което обикновено в стихотворенията не се прави често), но се е получило много хубаво стихотворение.Особено края много ми хареса.Поздравления!
  • Ето нещо много добро и интересноБраво Лида.Имаш мойте поздравления и оценка 6 от мен
  • Поздравления много добро стихотворение.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...