19 may 2004, 1:07

Възкресение

  Poesía
2K 1 3
Не си до мене днес.Усмивката ти нежна
далеч блести,изпълва другиго с копнеж.
Далеч,отвъд моретата безбрежни
си ти сега. Като че в адска пещ
душата ми гори след всяко ново “утре”,
а по залез идва опрощение
на всеки грях. Преди да дойде утро,
аз ще умра,за да очаквам възкресение.
И чувствата предишни може би
ще се възвърнат и ще съживят сърцето.
Денят ще е красив както преди
и отново ще се смее в мен детето.

Ако и в теб възкръснат чувства някой ден,
сподели ги - дори да не е с мен.


17 май 2002

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лида Рахнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно. Макар че на две места се е получило на един ред да завършва едно изречение и да започва друго(което обикновено в стихотворенията не се прави често), но се е получило много хубаво стихотворение.Особено края много ми хареса.Поздравления!
  • Ето нещо много добро и интересноБраво Лида.Имаш мойте поздравления и оценка 6 от мен
  • Поздравления много добро стихотворение.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...