May 19, 2004, 1:07 AM

Възкресение

  Poetry
2K 1 3
Не си до мене днес.Усмивката ти нежна
далеч блести,изпълва другиго с копнеж.
Далеч,отвъд моретата безбрежни
си ти сега. Като че в адска пещ
душата ми гори след всяко ново “утре”,
а по залез идва опрощение
на всеки грях. Преди да дойде утро,
аз ще умра,за да очаквам възкресение.
И чувствата предишни може би
ще се възвърнат и ще съживят сърцето.
Денят ще е красив както преди
и отново ще се смее в мен детето.

Ако и в теб възкръснат чувства някой ден,
сподели ги - дори да не е с мен.


17 май 2002

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лида Рахнева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересно. Макар че на две места се е получило на един ред да завършва едно изречение и да започва друго(което обикновено в стихотворенията не се прави често), но се е получило много хубаво стихотворение.Особено края много ми хареса.Поздравления!
  • Ето нещо много добро и интересноБраво Лида.Имаш мойте поздравления и оценка 6 от мен
  • Поздравления много добро стихотворение.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...