19.05.2004 г., 1:07

Възкресение

2K 1 3
Не си до мене днес.Усмивката ти нежна
далеч блести,изпълва другиго с копнеж.
Далеч,отвъд моретата безбрежни
си ти сега. Като че в адска пещ
душата ми гори след всяко ново “утре”,
а по залез идва опрощение
на всеки грях. Преди да дойде утро,
аз ще умра,за да очаквам възкресение.
И чувствата предишни може би
ще се възвърнат и ще съживят сърцето.
Денят ще е красив както преди
и отново ще се смее в мен детето.

Ако и в теб възкръснат чувства някой ден,
сподели ги - дори да не е с мен.


17 май 2002

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лида Рахнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно. Макар че на две места се е получило на един ред да завършва едно изречение и да започва друго(което обикновено в стихотворенията не се прави често), но се е получило много хубаво стихотворение.Особено края много ми хареса.Поздравления!
  • Ето нещо много добро и интересноБраво Лида.Имаш мойте поздравления и оценка 6 от мен
  • Поздравления много добро стихотворение.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...