27 jun 2007, 22:10

Възкресение

  Poesía
712 0 1
Възкресение
Тялото ми изгнило в земята,
мъртво и безжизнено,
Изоставено и отхвърлено,
седи, без да помръдва...

Все още душата ми е жива,
блуждае над камъка студен.
Пусто е, пуст е и гробът ми,
над който никой сълза не проля.

И въпреки всичко, и въпреки болката
и страданието, искам да се върна!
Искам отново живота си да върна
и изгрева да зърна!

И аз от нищото ще възкръсна,
за да се върна, но не при теб!
А за да продължа напред!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...