27.06.2007 г., 22:10

Възкресение

710 0 1
Възкресение
Тялото ми изгнило в земята,
мъртво и безжизнено,
Изоставено и отхвърлено,
седи, без да помръдва...

Все още душата ми е жива,
блуждае над камъка студен.
Пусто е, пуст е и гробът ми,
над който никой сълза не проля.

И въпреки всичко, и въпреки болката
и страданието, искам да се върна!
Искам отново живота си да върна
и изгрева да зърна!

И аз от нищото ще възкръсна,
за да се върна, но не при теб!
А за да продължа напред!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...