Jun 27, 2007, 10:10 PM

Възкресение

  Poetry
709 0 1
Възкресение
Тялото ми изгнило в земята,
мъртво и безжизнено,
Изоставено и отхвърлено,
седи, без да помръдва...

Все още душата ми е жива,
блуждае над камъка студен.
Пусто е, пуст е и гробът ми,
над който никой сълза не проля.

И въпреки всичко, и въпреки болката
и страданието, искам да се върна!
Искам отново живота си да върна
и изгрева да зърна!

И аз от нищото ще възкръсна,
за да се върна, но не при теб!
А за да продължа напред!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....