Със стъпки немощни на изранени стъпала
пристъпва тя за път пореден
По прашната пътека към портичката вехта на Градината,
нащърбена от дращене на озлобени в отчаянието пръсти,
що със сили сетни стараят се да я открехнат,
загубили ключа. Предаде се накрай
и на пътеката, сломена, отрони тя сълза една-едничка.
Сълзата капна на гръдта студена и замръзна в бисер.
От внезапна мисъл озарена, тя пъхна бисера в ключалката наместо ключ.
О, чудо!
Портичката разтвори се сама с изскърцване.
Със плаха радост на дългоочакване
прекрачи прага тя и припозна Градината.
С раздраните поли на окаляната дреха,
бяла някога била, замете сухите листа.
С косите, разпилени избърса засъхналата кал п
о мраморните пейки край фонтана,
а мъртъвците рози поля със сълзи.
Приседна и запя мелодията нежно-тъжна
на славеева песен и кърваво рубинено поточе
потече от пресъхналото гърло върху сухите листа.
Порозовели, на крилцата на златни пеперуди
се понесоха до вишнята осиротяла
и я преродиха в пролетна премяна.
О, чудо!
И бавно запълзяха живителни зелени сокове
по Розовите стъбълца и се преляха
във свенливата руменина на цветния листец.
Кипарисите ѝ закимаха под полъха на лек ветрец – надежда.
И заклокочи в недрата на земята застоялата вода,
и с мощен напор от Сила Неизвестна,
избликна струя от фонтана.
С течението се оттичаше утайката ръждива…
Пеенето на фонтана примами славей и забълбукаха в дует.
О, чудо!
На изток дискът слънчев заизвива венец на хоризонта.
Поуката измъчена е тая:
Да възкресят Сърдечната Градина умеят само четирима:
Бисерът страдалец, Рубинът рана, Пеперудена Магия и Славей познавач.
© Елица Чаушева Todos los derechos reservados