Възкресение
Когато делникът свирепо ме разкъса,
в тълпите вливам се, за да възкръсна.
С копнежи и надежди до пресищане
рисувам пътищата, гарите, летищата.
Струя наслуки по нестройни тротоари,
ревът на трафика в асфалта ме разтваря.
Потичам мътна, забучала, неспокойна,
грима отмивам от лицето на застоя.
Увличам яростно случайни минувачи –
течем, летим... нелепо е да крачим.
Когато делникът ни сграбчи от засада,
бесът ни вече плъзнал е навсякъде.
© Богдана Калъчева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш, и по-умен, отколкото си мислиш »
18 Puesto
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря Ви, Дочка Василева и Миночка Митева!
-
Добре дошла! Харесах го и дадох глас.Успех!
-
Добре написано, интересно и оригинално. Успех!
-
Благодаря Ви, дами!
-
Харесва ми стихотворението ти, Боги! Поздрави!
-
Много приятно ме изненадваш като млад автор, който не следя. Впечатлиха ме няколко твои метафорични образа: " грима отмивам от лицето на застоя" и
особено въздействащата поанта.
Браво!👏😃 -
Благодаря за конкретния, осмислен и добре формулиран коментар! Първо, социални животни сме - и умираме, и възкръсваме все насред тълпата. Тъкмо днес се присетих за "Бягство от свободата" на Фром. Чувството за принадлежност към група е потребност. Жив ли си, ако няма кой да го потвърди? Второ, категорична съм, че точно множествено число е нужно в последите три реда. Внушението е, че желанието за нещо повече от това да вървим, прегърбени под бремето на делника, е заразно и е като бяс, който няма как да засегне само един от нас. В някои творби се разпознаваме, в други - не. Съвсем естествено е. С най-добри чувства, Богдана.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
