БогданаКалъчева (Богдана Калъчева)
42 70
11.02.2021 г., 11:22 ч.

Възкресение 

  Поезия » Философска
1187 0 7

Когато делникът свирепо ме разкъса,

в тълпите вливам се, за да възкръсна.

С копнежи и надежди до пресищане

рисувам пътищата, гарите, летищата.

 

Струя наслуки по нестройни тротоари,

ревът на трафика в асфалта ме разтваря.

Потичам мътна, забучала, неспокойна,

грима отмивам от лицето на застоя.

 

Увличам яростно случайни минувачи –

течем, летим... нелепо е да крачим.

Когато делникът ни сграбчи от засада,

бесът ни вече плъзнал е навсякъде.

© Богдана Калъчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш, и по-умен, отколкото си мислиш »

18 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви, Дочка Василева и Миночка Митева!
  • Добре дошла! Харесах го и дадох глас.Успех!
  • Добре написано, интересно и оригинално. Успех!
  • Благодаря Ви, дами!
  • Харесва ми стихотворението ти, Боги! Поздрави!
  • Много приятно ме изненадваш като млад автор, който не следя. Впечатлиха ме няколко твои метафорични образа: " грима отмивам от лицето на застоя" и
    особено въздействащата поанта.
    Браво!👏😃
  • Благодаря за конкретния, осмислен и добре формулиран коментар! Първо, социални животни сме - и умираме, и възкръсваме все насред тълпата. Тъкмо днес се присетих за "Бягство от свободата" на Фром. Чувството за принадлежност към група е потребност. Жив ли си, ако няма кой да го потвърди? Второ, категорична съм, че точно множествено число е нужно в последите три реда. Внушението е, че желанието за нещо повече от това да вървим, прегърбени под бремето на делника, е заразно и е като бяс, който няма как да засегне само един от нас. В някои творби се разпознаваме, в други - не. Съвсем естествено е. С най-добри чувства, Богдана.
Предложения
: ??:??