7 jun 2012, 11:06

Възкресението 

  Poesía » Filosófica
660 0 0

Аз тъй живях като човече и магия.

Душа в грях - трева за орисия.

Без въздух, без усмивки или падащи листа.

Жалки въздишки на сиротната душа.

Стиховете са една заемка,

ала най-красиви на света,

защото единствено поезията

може да те върне от смъртта.

© Без Име Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??