„Невъзможна любов най-силно боли...”
Ще дойдеш... във възкръснал сън,
с горещи тръпнещи ръце -
дали студено ще е вън...
и посивяло от мъглите...
безизразни... очите.
Или дали... чрез слънчеви лъчи
отново огън ще се разгори...
В огнището, където със съчките
любими за сърцето, вярващо
разпалвам искрено...
ефирната си... същност.
Разравям тихата душа
и жертвено принасям я на клада...
Възкръсващо... неутолимо.
Ще дойда... в лято закъсняло
да ти пошепна, че всичко
в съня ни е само начало на
нашия възкръснал блян...
което наяве... мълвим...
10.11.2007г.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados