5 nov 2005, 20:53

Възмездие

  Poesía
995 0 0
             Виж черната ръка на времето,
             която ни сочи неизвестното
             и ще разбереш кое е най-лесното
             и кое най-трудно - за да победиме.

             Искаха да стъпчат любовта ни,
             която все още не съществуваше.
             Вървяха след нас, за да ни спъват
             и да изградят стена помежду ни.

            От злоба безсилна надлъгваха себе си,
            прикриваха с траур честта си.
            Не успяха да видят забързани,
            че те извисиха обичтта ни.

            Сега вървиме двама мълчаливи,
            притихнали и малко уморени.
            А черната ръка на времето
            ни сочи нашето възмездие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...