5 nov 2005, 20:53

Възмездие

  Poesía
990 0 0
             Виж черната ръка на времето,
             която ни сочи неизвестното
             и ще разбереш кое е най-лесното
             и кое най-трудно - за да победиме.

             Искаха да стъпчат любовта ни,
             която все още не съществуваше.
             Вървяха след нас, за да ни спъват
             и да изградят стена помежду ни.

            От злоба безсилна надлъгваха себе си,
            прикриваха с траур честта си.
            Не успяха да видят забързани,
            че те извисиха обичтта ни.

            Сега вървиме двама мълчаливи,
            притихнали и малко уморени.
            А черната ръка на времето
            ни сочи нашето възмездие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...