Nov 5, 2005, 8:53 PM

Възмездие

  Poetry
986 0 0
             Виж черната ръка на времето,
             която ни сочи неизвестното
             и ще разбереш кое е най-лесното
             и кое най-трудно - за да победиме.

             Искаха да стъпчат любовта ни,
             която все още не съществуваше.
             Вървяха след нас, за да ни спъват
             и да изградят стена помежду ни.

            От злоба безсилна надлъгваха себе си,
            прикриваха с траур честта си.
            Не успяха да видят забързани,
            че те извисиха обичтта ни.

            Сега вървиме двама мълчаливи,
            притихнали и малко уморени.
            А черната ръка на времето
            ни сочи нашето възмездие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...