Възможно е...

Любувай се все още вечер на Луната,

радвай се още и на трепкащи звезди!

Не загасвай от очите сини светлината

и нека празнично,

тържествен звън в сърцето ти звъни!

Недей търси отлитналото младо време!

Недей мисли, че ще са само сиви наще дни...

Носталгията си далече прогони,

бремето ѝ захвърли

и обидената си душа успокои.

Не! Не си забравил що е смях...

Словата мъдри, нежни и добри

все още можеш ти да изречеш

и твоя поглед, топъл, галещ,

в нечий поглед друг да спреш.

И за Драганка песента, аз знам,

че можеш тихо да запееш,

да я догониш нейде по брега

и болката пред нея да излееш.

Знам! Неотложна ни е старостта,

но е добра и Тя ще ни почака...

И някой ден навярно ще я призовем...

Но вярвай в твойта пролет белоцветна

и на воля ти душата си освободи...

Възможно е, нали?!...