Възможно е...
Любувай се все още вечер на Луната,
радвай се още и на трепкащи звезди!
Не загасвай от очите сини светлината
и нека празнично,
тържествен звън в сърцето ти звъни!
Недей търси отлитналото младо време!
Недей мисли, че ще са само сиви наще дни...
Носталгията си далече прогони,
бремето ѝ захвърли
и обидената си душа успокои.
Не! Не си забравил що е смях...
Словата мъдри, нежни и добри
все още можеш ти да изречеш
и твоя поглед, топъл, галещ,
в нечий поглед друг да спреш.
И за Драганка песента, аз знам,
че можеш тихо да запееш,
да я догониш нейде по брега
и болката пред нея да излееш.
Знам! Неотложна ни е старостта,
но е добра и Тя ще ни почака...
И някой ден навярно ще я призовем...
Но вярвай в твойта пролет белоцветна
и на воля ти душата си освободи...
Възможно е, нали?!...
© Павлина Иванова Все права защищены